Решение на Административния съд с категоричен сигнал: „Не пипайте Тютюневия град!”

Темида отмени общинска заповед за събаряне на склад край Сточна гара, осъди Район Централен да заплати 4 000 лв. разноски по делото

Магистратите определиха решението на администрацията за незаконосъобразно. Бившият кмет на района Георги Титюков е заповядал премахването на сградата, без да иска становище от НИНКН и без да бъде изследвана възможността за ремонта и заздравяването й

Не пипайте Тютюневия град! Така на практика звучи историческо решение на Пловдивския административен съд. Решение, което следва да даде ясен знак на частни инвеститори и администрация какво не бива да правят там и с какви регламенти трябва да се съобразяват. Магистратите с категоричност определиха за незаконосъобразна заповед за събаряне на един от тютюневите складове близо до Сточна гара, издадена на 26 август миналата година от действащия тогава кмет на Централен Георги Титюков. Съдът отмени това административно решение и дори осъди Районното кметство да плати на обжалвалите решението за премахване на сградата  съсобственици в нея от фирма „М 6” направените по делото разноски в размер на 4 хиляди лева. Решението  е от 9 ноември тази година и подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок.

Темида намери редица нарушения в процедурата по издаването на заповедта за събаряне на склада, определен преди това от комисия като опасна постройка. Според административните съдии, ръководството на Централен не е уведомило по надлежен ред и не е изслушало заинтересуваното лице Момчил Момчилов, собственик на фирма „М 6”, за да бъде взето предвид становището му от комисията. А мнението на Момчилов, е че вместо да бъде събарян, складът, в който той има съсобственост, трябва да бъде укрепен, ремонтиран и реставриран. „Не е изпълнена и процедурата по §4, ал.2 от ДР на ЗУТ. Освен залепване съобщения, удостоверени със служебна бележка – л.168 по делото, нормата изисква преди това ЗЛ (заинтересуваното лице) да не е намерено на посочен от него адрес от страна на общинските служители, което обстоятелство се удостоверява с надлежен протокол, какъвто липсва по административната преписка по делото. Този протокол не може да бъде заместен от удостоверяванията на пощенската станция за непотърсването на пратката от получателя. Липсата му опорочава процедурата по  §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, съответно съдът приема, че жалбоподателят по делото, явяваващ се ЗЛ в процедурата по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, не е надлежно уведомен за изслушване и същият не е изслушан от комисията, за да бъде взето предвид становището му, преди тя да изведе изводите си. Неизслушването на ЗЛ само по себе си представлява процесуално нарушение от типа на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед”, пише в съдебното решение.  

Темида счита още, че преди издаването на заповедта за събарянето на склада, кметът на Район Централен е следвало да иска становище от НИНКН, тъй като сградата попада в обхвата на територия с културно- историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно –историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив “, обявен с протокол № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата. Същият този протокол е утвърден от Министъра на културата и е изпратен до кмета на Пловдив с писмо от 13.10.2000 г. До преди решението на съда обаче от администрацията заявяваха, че сградата не е паметник на културата и не е защитена. Липсата на становище от НИНКН е съществено процесуално нарушение, което отново е основание за отмяна на разглежданата заповед за събаряне, подчертава съдът.
И продължава с нарушенията в процедурата: „На следващо място, настоящият състав счита, че комисията, след подробното освидетелстване на състоянието на процесната сграда, се е задоволила бланкетно да изведе заключение за премахване на сградата без да бъде изследвана възможността същата да бъде поправена или заздравена. Изследването на възможността сградата да бъде поправена/заздравена е задължително и едва невъзможността това да бъде направено може да доведе до премахването ѝ”. Жалбоподателят Момчилов смята, че складът може и трябва да бъде реконструиран, а не събарян. Според него възстановяването зависи от наличието на достатъчно данни за вида ѝ преди да достигне до сегашното лошо физическо състояние като в случая съществуват предпоставки за точно описание на вида на сградата от времето на нейното построяване. Според съсобственикът в постройката, външните очертания с наличните зидове и запазените редове колони. Той смята, че след заснемането на всички налични елементи и такива, от които има запазени следи е възможно да се възстанови първоначалния вид на сграда. „ При това положение, отчитайки и факта, че обектът попада в обхвата на територия с културно – историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно – строителен паметник на културата паметник на урбанизма и културния пейзаж – историческа зона „Ф.-Т.-П.“, пристъпването директно към премахване на сградата, без да се изследва възможността тя да се поправи, противоречи на чл.195, ал.6 от ЗУТ. Фактическа констатация за такава невъзможност не  съдържа нито заповедта, нито протокола, към който тя препраща. Императивна и кумулативна материално-правна предпоставка за издаване на заповедта е строежът да не може да се поправи или заздрави”, пише в съдебното решение. И заключава, че издадената заповед за събаряне е  незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Това е събитие. Случва се нещо изключително, тъй като законът и законодателят казва, че в защитени територии има определени правила, които трябва да се спазват. Всичко става ясно от това решение. Лъсват и всички нарушения, които се правят от юридически и физически лица в казуси като този. Всеки от тук нататък може да се позовава на това решение. То идва точно на момента. Нека всеки си каже гледната точка, но съдът казва, че законите трябва да се спазват, и който не го прави, ще си понесе съответната отговорност, коментира Момчил Момчилов, който обжалва заповедта за събаряне на склада и спечели делото. 10 години се боря с моя си проблем, водя дело след дело, минал съм целия път. Мото желание е да се запази нещо, което не трябва да се бута, да се руши, да се губи за историята. Нека хората, които тръгнат да правят поразии да знаят, че ще има ответен удар. При това от институциите. Те очевидно заработиха. И казват: Това ни е ценното. Трябва да защитим това, което е останало от историята на града и да погледнем към бъдещето, като се опитаме да го защитим, опазим, реставрираме, допълни Момчилов.

Очаквайте продължение по темата!